Finnick Christophen / FC: Dacre Montgomery / Joker Red / TAKEN

Есента бе разтворила широко обятията си, приветствайки сивия и невзрачен Ню Йорк, който тънеше в мръсотия и парчета бетон дните след големите катаклизми. Дърветата отдавна бяха оголили клоните си, неспособни да се справят с мръсния въздух и облаците прах, които се стеляха като дебела пелена над някога космополитния гигант. Тук-там се срещаха самотни оцелели, които развяваха последните жълти листи като бели знамена, в знак на своята немощ. Няколко кафяви листа се спуснаха от небето, потъвайки в пластовете кал, с които бяха покрити улиците и тротоарите. Всичко наоколо гинеше, сякаш Смъртта бе решила да си организира круиз, събирайки в прегръдката си всичко-що се мерне пред очите й. Тътенът от поредното парче  бетон, натежало над паянтовите основи на някой небостъргач, се блъсна в тъпанчетата му и го накара да присвие очи. Трябваше да е доволен, че всичко това се случи на съседната улица, в противен случай сега нямаше да се радва на протеиновото блокче, което изрови от останките в един супермаркет. Частта от града, която бе близко до бреговата ивица , бе напълно унищожена. Повече от хората бяха загинали под срутените сгради или от неспособността да си поемат дъх. Това се бе случило и със семейството му, което се състоеше от майка му и малката му сестра Йоная. Името й все още блестеше на ръката му, изписана на една от онези гривни в стил "направи си сам", която му бе подарила за Коледа. Наоколо цареше тишина, нямаше птички, които да пеят, нямаше хора, които да чуруликат, забързани за някъде, нямаше дори бездомни кучета-те отдавна се бяха преселили към вътрешността на града, където все още имаше останала популация. И в контраст с беззвучието наоколо, в душата му цареше неудържима буря. Вихреше се като горски пожар, готов всеки момент да избухне, помитайки руините наоколо, докато от тях не остане само пепел. Дълго време се бе лутал из пустите улици, не искаше да се върне при хората, не искаше да загърби миналото и да започне нов живот както бяха направили те. Самонаказваше се, защото бе виновен, че той остана жив, за разлика от Йоная. Изтезаваше тялото и ума си, спеше под откритото небе и прекарваше дните си вървейки, сякаш всеки момент щеше да престъпи прага на Ада и да се озове там, където заслужаваше да бъде. Ала това не се случваше, часовете се превръщаха в дни, дните в седмици и месеци и нищо не се променяше. Нищо, докато един ден, ровейки из руините за поредния протеинов десерт, от който се състоеше храната му за целия ден, не откри нещо друго.
"Боклук!"-Захвърли го първоначално, разочарован от факта,че предмета не ставаше за храна. Ала щом той се удари в Земята, зад гърба му се сякаш се отвори черна дупка, която го погълна. "Какво по дяволите?"-Изруга, озъртайки се наоколо. Намираше се в нечий стар апартамент, в кухнята навярно си почиваше собственика му, който бавно отпиваше от питието, което си бе приготвил и наблюдаваше неканения си гост. "Кой си ти?"
"Интересно е! Кой не съм?" -Чешир присви котешките си ириси и се усмихна, беше намерил първия Жокер.

***
Finnick Christophen {Finn :: Chris :: Phen , but *friends* calls him Asshole also he's an original family disappointment }
Joker
в последствие  започва да разпространява наркотик, който усилва способностите и позволява контрола на втора дарба
Чешир обещава, че ще върне сестра му, ако работи за него в Европа.
По-късно заминава за Америка, за да открие Алисън
Изпълнява мисия за Чешир в Русия, пласирайки Наркотика чрез мафията.