Aaron Paul / Fc: Evan Peters (flexible) / Group: your choice / FREE

Anger makes you stupid. Stupid gets you killed.

-You little piece of sh*t..-Вдигна високо тежката си плесница и я стовари върху бузата на малкото момче. Ала един шамар никога не бе достатъчен да задоволи изблика му на гняв, желанието да изкара тази емоция от себе си, налагайки я на някой друг. -Казах ти да си вкъщи преди да се прибера!-Болката в корема, причинена от острия връх на мокасината му бе като тъп нож, режещ през плътта на Арън.
-Неблагодарно лайно. -Продължаваше да реди обиди по негов адрес. Не можеше да разбере кое боли повече? Ритниците или думите, запечатващи се в съзнанието му. Беше провал. Не ставаше за нищо. Това казваше баща му и навярно бе прав. Иначе защо му бе да говори подобни неща? Имаше причина, точно така, той бе негодникът. Съжаляваше за жалкото си съществуване, което се е превърнало в тежко бреме за родителите му. Обвиняваше себе си и поемаше ударите без да каже и дума по въпроса. Отне му доста време да осъзнае, че вината никога не е била негова..наистина доста.

7 години по-късно :

-Келешче!-Въпреки, че баща му остаряваше-плесницата му не ставаше по-леко, дори обратното. Сблъсъкът между старите и млади кости, облечени в кървава плът бе също толкова болезнен, колкото когато бе малък. Прикриваше лицето и главата си с ръце. Стискаше зъби и се свиваше на кълбо, въпреки, че беше голям мъж-страхуваше се. Страхуваше се, че ако пусне целия гняв, който му бе насадил - щеше да го убие с един удар. За това предпочиташе да понася ударите.
-Остави го на мира! -Майка му никога не се бе намесвала. Арън така и не разбра какво бе по-различно във въздуха онзи ден, ала можеше да го усети, прийждащата буря, която се носеше като аромат на смърт около човешки труп. Арън не вярваше в Съдбата, ала понякога сякаш наистина знаеш какво ще се случи, и колко ужасно ще бъде то. В момента, в който майка му застана между син и баща - ръката на мъжа се стовари върху нея, оставяйки кървави следи по устните й. Арън можеше да понесе всеки удар, бе преживял много побои, ала не можеше да преглътне факта, че той бе ударил майка му. Жената, която бе пропиляла целият си живот , за да го отгледа, която живееше с баща му принудена от обстоятелствата и не бе видяла и един бял ден. Беше неприемливо. За части от секундата, целият този гняв, който бе събирал през годините като малки капчици, оформящи огромен океан, се отприщи и помете всичко по пътя си. Юмруците заваляха като порой върху главата на баща му. Удряше с всичка сила, крещеше, замахваше, струйки кръв като фонтан багреха лицето му, влизаха в очите и устата му, усещаше металическия прокиснал вкус на червената течност. Едва успя да се спре, ала вече беше прекалено късно. Осъзнал какво е направил - едва не повърна върху окървавеното лице на баща си.
По дяволите.
Изправи се, цялото му тяло трепереше неудържимо, ала въпреки това намери сили да побегне. Беше си обещал, че никога няма да се превърне в него. И беше спазил обещанието си, защото това, в което се бе превърнал, бе много по-лошо от чудовището, което представляваше баща му..

Aaron Paul
Can choose between : Earth Citizen / Clubs / Heart Soldier
Born on Earth
Gift color : Blue (flexible)
Fc: Your choice currently Evan Peters