Help me if you can, I'm feeling down.

skin armor

FC: cenit nadir

nadine mendez | 23 yo

Кръвта е навсякъде – по дрехите ти, по лицето ти, по пръстите ти, в които се взираш невярващо. Кръвта е по устните ти – усещаш металния вкус, натрапчив и задушаващ. Искаш да си тръгнеш, но краката ти не изпълняват командите ти, а цялата ти енергия сякаш се е изпарила от тялото ти. Не можеш и да викаш – гърлото ти е пресъхнало, но не помниш защо. Не помниш нищо, осъзнаваш най-сетне в отчаян опит да стигнеш до спомена за името си, ала пред очите ти е пълен мрак. В черна мъгла бе обвита всяка мисъл, чийто корен се намира в миналото. Имаш само настоящето и нищо друго. Имаш себе си и нищо друго. Самотата и отчаянието те притискат с тежестта си, става все по-трудно да си поемеш въздух, но желанието ти за живот надделява. Издръжливостта и ината ти не ти позволяват да заспиш, започваш неистово да се бориш, за да освободиш крайниците си от ужасните въжета. Нямаш много време, усещаш приближаващата опасност с всяка фибра от тялото си. Бързаш, но проклетите въжета се омотават все по-плътно, ти си все по-безпомощна, а той те приближава. След минута успяваш да се измъкнеш. Той идва. Не го помниш, но кожата ти настръхва в ужасяващо предчувствие, сякаш се е срещала с него и преди. С неговите методи. Те са се отпечатали по нежната ти шия, по китките ти, които разтриваш, за да облекчиш болката. Трябва да бягаш, нищо не те задържа вече. Знаеш, че това е единствената ти възможност да се спасиш – последната капка на милосърдие се е изпарила от очите му, приключил е с теб, омръзнала му е опасната игричка, която води. Дошъл е, за да се отърве от теб. Не си спомняш с какво си го ядосала, но страхът ти не се нуждае от отговори. Тялото ти се изпъва рязко напред и се промъква из празните коридори в лабораторията. Стъпките ти са безшумни, движенията – ловки и обиграни, сякаш си се крила цял живот. И въпреки това погледът му те намира и парализира всяка една част от теб. Присвиваш се на две, готова да изпиташ нова порция болка, достатъчна, за да довърши жалкия ти живот. Ала болезненото усещане така и не настъпва и в разширените ти зеници се отразява шокът и объркването.
- Явно и твоите сили си имат предел – чуваш се да изричаш преди да избягаш завинаги от него и от това място. Никой не ти е казал, че ти си тази, която се е променила. Че ти си тази, която притежава силата.

- Притежава способността skin armor – невидима защита, която я прави недосегаема за останалите дарби.
- Тъй като е с червена дарба, бива преследвана  от армията на Кралицата, впоследствие заловена и затворена в лабораториите, с цел опити и начин да се премахне дарбата й.
- В резултат от експериментите губи паметта си, но силата й се запазва. Така и успява да избяга и от година води номадски начин на живот, криейки се от червените воини.