"..these golden ashes turn to dirt."

Ирина. Някога, някъде, корените на името й означаваха "мир". Далеч, в предполагаеми тълкувания. Но тази Ирина нямаше общо с мира, в сърцето й имаше хаос, вместо спокойствие; война, вместо мир. Характерът й бе хармония от върхове и спадове, от добродетели и демони, от ярки, харизматични черти и една тъмна непредсказуемост, която плашеше. Онова, което оставаше скрито от околните и тихо спеше, лесно се пробуждаше и госпожицата можеше за секунди да се превърне в звярът, който дълго да те преследва. Залъгваха децата за съществуването на феи и чудовища, които живееха под леглото, а тъмнокоската можеше да бъде и двете. Но тя беше от онези чудовища, които се криеха под леглото, тя влизаше в леглото ти и отнемаше спокойният ти сън. Можеше да те преследва дълго, да те накара да бягаш, докато всеки мускул в тялото ти се предаде.
* * *
„Бягай“ каза кротко на мъжа, промъкнал се толкова близо до нея и хвърли поглед към останалите, които щяха да го последвах. Нямаше да позволи да я хванат отново, нямаше да се върне в онази лаборатория, щом веднъж се бе измъкнала. „Ти си така крехка, няма как да ми навредиш.“ думите му я подразниха, наивността му я подразни, той я смяташе за крехка. Той смяташе една първична сила, каквато бе огънят, за крехка; смяташе Ирина за крехка, само защото беше жена. Нямаше да я държат там, ако беше крехка, нямаше да е затворена като животно, ако не представляваше опасност. А този наивник, заслужаваше съдбата си. С усмивката й лумна и пожарът, повличайки всичко в своята стихия. Завихри се около нея, докато пред погледа й не остана друго освен огньовете - танцуващите пламъци, примесващи топли цветове в себе си. Когато всичко утихна, видя какво се бе случило около нея, посрещна последиците. Останалото след нея бе пустош. Вдигна глава и мръдна един катранено черен кичур от пред лицето си. Щом се огледа, ахна в захлас, нямаше нищо около нея, освен черна пепел, единственият цвят идваше от златната жарава, която я бе обградила. Завъртя се в кръг, изучавайки всичко. Това беше първият път, в който осъзна мащабите на силата си, осъзна защо я бяха затворили там, заедно с останалите, за които знаеше, сега разбираше защо си бяха позволили да издевателстват над нея. Но не знаеха, че така само бяха събудили злото. Един умен човек не показваше на един звяр как да бъде такъв, не го затваряше, за да се предпази от него, по никакъв начин не подсказваше за разрушителната му сила.
А те, освен, че бяха затворили звяра, го бяха и подразнили...

*на шестнадесет години е заловена и прекарва две години заключена в Лабораторията, макар никога да не се е възползвала от дарбата си или да е наранявала някого с нея. Предател, в редиците на собствените им хора я измъква, заедно с още един представител с опасна дарба, но след тези две години прекарани там се променя в стремежа си един ден да получи отмъщение.