Aerion Fellon

Electricity manipulation.
Спомняше си момента, в който за пръв път усети искрите, изплъзнали се между пръстите му. Лицето му се изкриви от изненада, когато крушките в стаята започнаха да премигват. Беше прекарал в клиниката за душевно болни почти шест години. Трябваше ли да го приеме за знак? Мислеше си, че халюцинира. Но тогава се случи отново. Докосна лампата и тя премигна, досущ като красива светулка. Отдръпна пръсти и светлината пак огря мизерната стая. Сви юмрука си и всичко потъна в мрак.

Беше дете. На седем или осем години. Майка му отново плачеше. Медените ѝ къдрици бяха прилепнали за лицето, благодарение на влагата от сълзите. Не понасяше нейната тъга. Напомняше му за бавната и продължителна болка от счупено коляно. Знаеше, защото го беше преживял. Не веднъж. Дори да бе в креха възраст и да не разбираше всичко, знаеше.. знаеше, че баща му приличаше на ужасна и коварна болест, от която някой ден трябваше да се отърве.
"Мамо, не плачи!" Прошепна, докато гласът му трепереше. Нейната ръка се спусна към лицето му и го погали нежно. Счупена усмивка се залепи на лицето й, но това не му стигаше, защото сълзите продължаваха да се стичат все така безспирно.
"Разбира се, че ще плаче! Слабачка!" Хрипливият плач на пияният му баща се чу зад двамата. С неточни движения той хвана косата на съпругата си, издърпвайки я нагоре. "Сега и синът ми ли ще настройваш?! Сама си си виновна!" Крещеше, а Ерион се стараеше да стигне голямата му ръка и да я отдръпне.
"Пусни я! Пусни я!" Крещеше, но без никакъв успех.
Очите му инстинктивно потърсиха нещо, което да му помогне. Трябваше му само секунда, за да вдигне един от зарязаните инструменти и да удари главата му с все сила. И това беше всичко.

Всеки ден се питаше дали съжалява за случилото се. Дали животът му щеше да е различен, ако бе задържал гнева в себе си. Нима действията му бяха "поправили" нещо? Майка му се самоуби само няколко дни, след като Ерион бе изпратен в лудницата. Дори не беше присъствал на погребението ѝ. Баща му бе загинал на място, но тази ужасна болест, която е олицетворявал вече беше оставила своите следи.

Роден е с брат-близнак, но другото бебе умира няколко дни след раждането.
Способностите му се проявяват сравнително късно.
Страда от биполярно разстройство, диагностициран е още като дете.
След проявата на способностите си се измъква, заедно с още няколко човека.
От тогава пътува и бяга почти през цялото време.